Коледари

Коледуване

Коледарите са главните участници в народното представление, наречено Коледуване. При изпълнението на този обичай, граница между актьори и зрители липсва и всички те се приобщават за цялостно завършване на обичая.

Само за мъже

Коледуването е важен момент от коледните празници. Коледари могат да бъдат както деца, така и възрастни, но при всички случаи само мъже.

С този мъжки обичай момците-ергени преминават изпитания - коледуват и така доказват зрелостта си и стават пълноправни членове на мъжкия колектив.

Децата коледарчета са на възраст от 8 до 12 г. и ходят по къщите през деня на Бъдни вечер. Носят коледарки - тояги и торбички и казват: „Коледа, бабо, Коледа“. Даряват ги със специално приготвени кравайчета, паричка, орехи, кървавица и сланина.

Коледарите

Акцентът, обаче, пада върху възрастните коледари. Това са ергени, които коледували веднъж, вече имат право да се женят.

Коледарите са групи от по десетина човека.

Всяка група си има водач - станеник. Някъде го наричат също четник, мармарин или кудабашия.

Трохобер или магаре наричат този, който събира получените дарове. Носачите на блажни подаръци са известни като котки или мачки.

Месец-два преди Коледа се оформят групите. Избират си станеник и започват репетиции. От станеника се изисква да знае всичките благословии, които понякога надминават 80 на брой.

Песните

Обичаят е съпроводен и от стотици коледарски песни. Те са предназначени да възвеличават членовете на патриархалното семейство. Пее се за богатство по стока и хора, за брак между младите.

Репертоарът на коледарите включва към 60-70 различни коледни песни.

Има песни за из път, за стопанин овчар (песен за Нойко овчар), за орач, за млад момък (песен за Пейо юнак, който гони „сур елена“), на момата (песен за състезанието по красота между мома и слънце, в което момата побеждава), за войник, за стара жена и др.

Чрез песните се възхвалява домакинът на къщата и се пожелава плодородие и здрав добитък.

Ритуалът

За всички членове на семейството се пеят песни. След това стопанинът взема хляба благословник и го поднася на станеника. Той си сваля калпака, поема хляба и започва да благославя.

След приключване на ритуала, стопаните ги даряват и те потеглят към следващата къща.

Когато коледарите не бъдат посрещнати добре от стопаните, те си отмъщават като задигат някоя кокошка или отнасят портата до реката.